17 мига от пролетта

Седемнадесет мига от април
ще останат в твоето сърце.
Вярвам, че около нас
винаги ще има музика
и дърветата ще танцуват валс,
и само чайката,
увлечена от бързея, ще потъне
и ти няма да успееш
да й помогнеш…
„Щирлиц рязко спря.
Движение по пътя нямаше и той остави колата на шосето, без да я изкарва на банкета.
Влезе в боровата гора и се отпусна на земята.
Тревата вече подаваше първите си крехки яркозелени листенца.
Щирлиц внимателно погали земята с ръка. Дълго седя тека и галеше земята.
Знаеше какво го чака, когато даде съгласието си да се върне в Берлин.
Затова има право дълго да седи на хладната пролетна земя и да я гали с ръце…“
Москва — Берлин — Ню Йорк 1968